История

admin's picture
стара сграда

На 10.06.1881г. в Букурещ д-р Никола Василиади изготвя и подписва своето завещание. За свои единствени легатори-наследници на всички движими и недвижими имущества определя Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович при условие: ”Ще основат и поддържат в Габрово в княжество България, родното място на баща ми, едно политехническо или занаятчийско училище, което да носи името ми.”

Едва през 1895г. се прави първата реална стъпка към изпълнение завета на д-р Никола Василиади. Кожарският еснаф в Габрово се обръща с молба към Министерството на търговията и земеделието да се открие кожарско училище в Габрово със средствата на фонда. Ев. Георгиев заедно с Ив. Гешов, преценяват, че кожарството в Габрово е един от главните поминъци и намират уместно откриването на такова училище за подготовка на школувани кожари. Подбира се подходящо място и се пристъпва към изграждане на сградата до фабриката на братя Калпазанови. На 26.08.1895г. сградата е открита и за директор на училището е назначен Йонко Калпазанов, специално завършил кожарско образование във Франция.

Старото техническо училище

 

С предписание 96 от 09.01.1907г. на Министерството на народното просвещение училището е признато за средно. Броят на ученици и учители ежегодно нараства, набавят се постоянно и нови машини. Скоро старата сграда се оказва недостатъчна и непригодна за целта. Между ръководството на училището и МТЗ започва преписка за изграждането на нова сграда. След продължителни спорове, през 1911г. мястото, където сега се намира техникумът се отчуждава за нуждите на техническото училище. От 1919г. отново се поставя въпроса за започване изграждането на мате риалната база на училището. През 1927г. новостроящите се работилници са завършени до покрив, включително предстои наемането на предприемачи за измазването на зданието и извършване на дърводелски работи. Едва на 26.03.1932г. започват редовни занятия. От 1933/34 учебна година ТУ разполага със собствени класни стаи за провеждане на учебните занятия по теоретичните дисциплини. От януари 1959г. започва надстройката на горния етаж с двете крила на техникума, която приключва месец юли същата година.

Д-р Никола Василиади е роден през 1820г. в Букурещ. Баща му е родом от с.Гачевци, Габровско. Макар да прекарва с малки изключения целия си живот далеч от Родината, той е свързан с националните идеи на най-будните възрожденски дейци. Най-голяма заслуга за съпричастността му към бурните събития в отечеството има семейната среда и хъшовското обкръжение в бащиния му хан “Габровене”.

През 1844г. Никола Василиади завършва средното си образование. Той е под влияние на видния педагог д-р Иван Селимски и проф.Фрасиклис от Берлинския университет. Те са първите духовни покровители на ученолюбивия студент, който учи медицина в Атина, Париж, Пиза и Берлин. През 1852г. той се дипломира в Берлинския медицински факултет. Завръща се в Букурещ и се установява на трайна лекарска практика.

Д-р Василиади проявява особен интерес към развитието на просветното дело в родния край на своя баща. През 1859-1860г. той дарява средства на Габровското училище. През 1869г. се присъединява към другите дарители за изграждането на църквата и училището “Св. св. Кирил и Методий” в Букурещ. На следващата година дарява още 320 гроша за българското училище в румънската столица. След Освобождението, само за една година д-р Василиади се завръща в родината си. През 1878 г. той е окръжен лекар в Дупница. Поради влошаване на здравословното му състояние той се завръща в Букурещ. Там на 10 юни 1881 г. д-р Василиади прави своето завещание. На 25 януари 1882г. в Букурещ завършва неговият земен път.